90 часа СОЛО - Ком-Емине

Точното време за завършване на моето солово приключение е 3 дни 18 часа и 35 мин

Което е най-бързото преминаване без чужда помощ по маршрута. Дали е така? Всеки сам ще си отговори. 

 На кратко за Ком - Емине

Маршрута Ком-Емине набира все повече популярност в днешни дни. Началната му точка е вр.Ком малко над прохода Петрохан през билото на Стара Планина, та чак до нос Емине в с.Емона. Терена е предимно планински, като има участъци с асфалт. Маркировката е бяло-червено-бяло, а дължината му все още неопределена, поради постоянната си промяна в участъци, в които се добиват дърва. Приблизителната дължина е 589 км с положителна денивелация малко под 18 000 м. 

Текущи рекорди с велосипед

До момента рекордът за най-бързо преминаване на Ком-Емине е на Илко Илиев – 2 дни, 22 часа и 4 минути от 12 август 2018 година . Като важното тук е да се спомене, че рекордът е направен с голям екип, помощ през цялото време, няколко вида велосипеди в зависимост от етапите, масажисти и всичко, което може да спести и секунда. 

През 2014 година Борислав Йорданов поставя рекорд от 5 дни и 4 часа. Това е изключително постижение предвид неблагоприятните условия за колоездене и факта, че опитът е за автономно преминаване (без поддържащ екип). 

Опитите за автономно преминаване винаги са били доста впечатляващи, но и факта че колоездачите си оставят "неща" по хижите, на които ще спят леко се прикрива.

Да започнем с моя план

Въртеше ми се през цялата пролет, тест на маршрута кога.. не беше ясно. Докато един ден, моята девойка каза : Ще ходя до наще , да им помогна за седмица. Това беше достатъчно, пуснах отпуска от 5 дни за същите дати и започнах да умувам - кога, за колко, какво и как. 

Плана беше първия ден да пробвам да стигна до х. Кашана, втория до х. Добрила пък нататък.. ще му мислим ....е все пак имах някакви болни мисли за х. Буковец и после морето, но това по-скоро звучеше ненормално. 

Най-важната екипировка, а именно велосипеда

На базата на Orbea Oiz 2021 OMX 100мм/100мм и изцяло подбрани части от мен. За КЕ реших да заложа на тежките капли, с по-тежки гуми за допълнителна сигурност - така или иначе не бях тръгнал да извличам максимума. Скоростите бяха подменени с 30 зъба плоча отпред и 10-52 12 скорости отзад. Това е най-интересното, теглото 10.500кг. 

На велосипеда е монтирана гума, мулти-тулче в кормилото и стойка за GPS (Garmin 530)

Останалата Екипировка

Раница Shimano U10l 

Обувки Shimano MT5 

Каска Lazer Z1

Клин Pearl izumi

Джърси Diem

Чорапи Compressport 

В раницата си имах тениска, къси гащи и бельо (за вечерно време). Крачоли и ръкави, ветровка, пари, документи, Powerbank, кабел за зарядно 2бр. адаптер за 220в 2бр, фенер Lezyne 1300XL,челник,ГПС проследяващо устр. ,барчета, електролити, шотове магнезии, гелове. 

Теглото на раницата с всичко около 3.5кг-4кг в зависимост дали е пълна 0.5 бутилката в раницата.

Аптечка :
Затоплящо фолио
Лепенки
Аулин
Йодасепт
Алергозан 2 вида
Бпантен - най-важното!
Четка и паста за зъби

Чантичка с инструменти :

Свински опашки

Изолирбанд

Ножка

Шестограми
Помпа
Лепенки и лепило
Ухо за рамката
Накладки
Масло за верига
Игла за гума и интрументче за отвиване
Мулти тул със всички останали инструменти

Деня преди старта

Отидохме над Петрохан, след работа с братчеда, опънахме палатката, запалихме си огънче, хапнахме, пихме по бира, наваля ни малко дъжд и в 10 часа бяхме по леглата. През нощта не можах да спя много, защото бях превъзбуден от старта, все пак само преди две години беше Red Bull Bike The Balkan и от тогава не бях стъпвал там.

Пътя до Ком

Станахме в 5:30 от профучаването на две колела, някой явно ни е изпреварил.

Лежерно започнахме да се обличаме, да събираме палатката и да се приготвяме за потегляме към върха.

в 6:15 Бойко се появи, беше изявил желание да покара покрай мен първия ден : Да ме видел как изглеждам след първия ден - му бяха думите.

Тръгнахме в 6:40 към върха, имаше мъгла и силен вятър. в 7:50 бяхме горе направихме си по една снимка

Ден 1 

Strava - Линк към ден 1

Старта беше даден в 8:00.

До колата на Петрохан - карахме леко, а там братчеда ни остави. продължихме с Бойко, като му казах, че не сме заедно и да си кара от другата страна на пътеката. 😁

Това си остана и през целия ден - искаш ли сандвич - ооо забравих ти не си с мен.. и подобни.

Пътеката към гара Лакатник беше в много добро състояние и шпорих доста бързо. Даже не разбрах кога стигнахме гарата. Там Бойко искаше да си вземе фанта от магазина ( първо забавяне... от "моя пейсър"). След което тръгнахме към с. Лакатник и се отправихме по пътеката за х. Тръстена. Интересното беше, че вече пътеката е станала път и вървеше много бързо. Мисля, че в 12ч. бяхме на хижата, седнахме и разбира се тук майтапа с "не сме заедно пак дойде", та казах на Бойко да седне на другата маса. Един бърз омлет, таратор и след 20мин. вече бяхме по колелата по пътя към х.Лескова.

Малко преди чешмата Мечуница имаше отбивка (преди малините) (на която получих втората подкрепа от "моя пейсър", а именно тръгнахме по грешната пътека).

Спряхме на чешмата за вода, мисля че това е последната до Витиня или поне не сме спирали на друга. Там напълних 2-та бидона + 0.5 бутилка в раницата.

Вървях добре докато не стигнахме подножието на Белия Камък - там бутането ми дойде в повече, въпреки че съм го минавал доста пъти, бях доста изморен дори ми се въртяха мисли ... какво правя, къде съм тръгнал и т.н.

Добутахме го някак до Зла поляна и от там е ясно, спускане към Витиня.

Събрах малко сили и на Арабаконак бях като нов. Там си направихме почивка от 10 мин. като изпих един шот с магнезии и хапнахме. Арабаконак от преди 2 години беше оставил в мен доста лошо впечатление от много паднали дървета. Там на състезанието на RED BULL се разбихме от носене и прехвърляне. За щастие сега не беше така, пътеката е в добро състояние, прехвърлихме го доста бързо и се отправихме към копривите и двете баби. Там беше вече тежко. Буквално едвам ги превалих. Стигнахме на х.Кашана малко след като се стъмни, фара беше изпробван и работи. 

х.Кашана... каквото и да се каже за нея и леля Данче, ще е малко. Като разбра, че карам бързо Ком-Емине ме настани в стая - сам. Направи ни ядене на бързо, пихме по бира с Бойко и той отпраши към София, а аз към стаята.

Преди да седна да хапвам, сложих телефона да се зарежда и влязох да се къпя, изпрах си екипа и чорапите. След което смених телефона с GPS-а. След хапването пуснах, навигацията ми да се зарежда и си легнах. Навих си аларма за 3ч. за да сменя навигацията с GPS (за да може да се зареди още) пак заспах.

Ден 2

Strava - Линк към ден 2

Събудих се в 5:30 - повъртях се 5-10 мин. и станах. Отидох в хижата, а леля Данче беше направила пържени филийки, пих 2 кафета хапнах 2 филийки, взех си още 4 със сирене между тях за изпът и отидох да си обличам още мокрите дрехи. Добре, това може би не е най-якото нещо, но се свиква. 

Снимка с леля Данче, пожела ми успех и тръгнах да боря върховете до Вежен. След няма и час вече нямаше и следа от мокрите ми дрехи. Бях решил деня да е лежерен да се кача сравнително бавно до Вежен и да си разчета следващите дни. Плана беше да се добера до х.Добрила, понеже имах вече запазено легло.

Стигнах за 4 часа до петте чучура и там хапнах 2 пържени филийки и налях вода, това беше единственото място с вода през целия ден до х.Ехо, за това налях и малката бутилка в раничката за всеки случай. След час бях на старопланинското конче, едно приказно място, на което трябва да отиде всеки.

На седмия час бях на вр.Вежен, снимах се и се отправих към х.Ехо
по яката пътека. След която, бях забравил че съм ходил близо 7ч. 

На х.Ехо пих кафе с хижаря, поговорихме - починах 20мин. и се отправих към х.Козя стена, минах през горната част, която според мен е по-бърза. Не спрях на х.Козя стена и се отправих към Беклемето. преди да приключа и с последното носене срещнах Калин със стадо крави, за миг се зачудих какво правят тези крави по
пътеката и защо са тук. Поговорихме малко и тръгнах,

 от там подсичането през хвойната, едно от любимите ми места в района и видях Беклемето. Вече бях на моя територия. Там беше братчеда, така или иначе както споменах по-горе голяма част от автономните преминавания са правени, като хората са си носели багаж по хижите преди да тръгнат, аз реших да не се занимавам с това, а направо братчеда да ми донесе нещо. Нещото беше - нов екип, чорапи, потник, барчета и електролити. Да, можеше и без тях, но пък от хигиенна гледна точка беше ок. Постоях 15 мин. и тръгнах към х.Дерменка, подминах я и се отправих към х.Добрила. Стигнах по светло - за което бях доста щастлив, но за кратко.

Влязох в хижата и буквално само мен чакаха. Вътре музика, ядене, пиене - казах си, тук вече ще е интересно. Помолих хижаря да ме настани, ако може по-бързо а през това време си поръчах храна. Всичко беше сравнително наред, докато не намерих в общата стая банда младежи и един контакт. Контакта беше свободен и веднага го заех с навигацията ми. Изкъпах се и слязох да вечерям. Хапнах малко и излязох да си измия леко колелото и да го подготвя за следващия ден. Докато миех скоростите, разбрах че курбелът се е разхлабил. Изпаднах в ужас, ключ 8 не носех с мен. Веднага намерих хижаря и го помолих да ми намери ключ. След час дойде със комплект звезди и така успях да затегна курбела. Нахраних се и се качих към 11ч към стаята. Младежите бяха горе и уж щяха да спят, но си приказваха до към 1ч. Беше страшна жега и почти не успях да мигна - за алармата в 3 не сте забравили, не ме събуди защото още не бях заспал. Смених устройствата към батерийката ми и затворих очи. Общо сън вероятно около 2-3 часа. Мислех си.. какво ли ще ми е утре като не съм спал.

Ден 3

Strava - Линк към ден 3

Събудих се в 5. Станах веднага, облякох се, не исках да губя време - пих кафе след което хапнах филийка с кашкавал и сирене, оправих си багажа, нагласих колелото за каране по тъмно и в 6 тръгнах. Бях решил да мина по

подсичащата пътека към х. Васил Левски , първо да тествам колко време ще ми отнеме качването на костенурката и второ все пак сме на вело-приключение - 2ч каране в частта където бутането е повече от карането не е за изпускане. Тук има много разнородни мнения, кой е правилния път дали по подсичащата, дали през Купените. Минавал съм и през 2те по няколко пъти и с колело и без. Купена е прекрасно място, но колоездачи работа там нямат. 

За няма и 1ч и 30мин вече бях преди изчакването към в.Костенурката, пътеката до там е на 90%

караема. По изкачването към върха не бързах, взех го за един час - всъщност ранното тръгване ми позволи да карам и да изкачвам в сянка, което предвид горещите дни си е направо бонус.  И така малко преди 10 бях на заслон Ботев и в 10:30 на вр.Ботев.

Не се бавих изобщо и се отправих към х.Тъжа по пътя - имах лоши спомени от преди 4 години от хвойната, която подсича в интерес на истината дори не съм си и правил труда да разпитвам как е към момента, защото проблема с курбела пак беше на лице.  

Бързо писах на Бойко дали не може да измисли някой, който да се качи на Шипка да ми донесе шестограм 8ца. След няколко разговора с него и с Пепи Чавдаров, вече имахме уговорка - сега трябваше само да се добера до там. Тръгнах по изкачването за вр.Триглав и на 2 пъти спирах да завивам с доста побългаряване централния болт, колкото да не е хлабав. 

Срещнах едни овчари излегнали се на поляната малко преди разклона. Имаха бус до тях - попитах ги, дали случайно нямат шестограми в буса? - Единия човек се зачуди и каза : "Май имам един, ама е голям" викам му ами на мен голям ми трябва, може ли да го видя. след 10-15 мин ровене извади шестограм, само като го видях знаех, че е 8. Спаси ми живота! или по-скоро карането. Притегнах хубаво курбела и вече нямаше какво да ме спре, това беше знак, че трябва да продължа.

На х.Мазалат дори и не спрях, а на х.Партизанска песен за няколко минутки, само да си сипя вода. От там м.Узана и се отправих към Шипка. 

Бях преди момчето там, седнах поръчах си разни сладки неща, кафе и една баничка,която прибрах за по-натам.

След 40 мин. момчето дойде с шосейка от Казанлък, даде ми шестограма, разменихме няколко приказки и тръгнах, защото имах още поне 5ч. каране - а вече беше станало 4 часа. 

На път към Бузлуджа се появиха облаци - почна леко да вали, казах си супер малко ще разхлади.

Изкачването на перките мина в облачно време, което беше доста добър бонус. Бързо се спуснах към гара Кръстец и дори не спрях - бързах! Изкачването до прохода, дори не разбрах как мина. 

А там спрях да хапна от баничката и да приготвя колелото за нощно каране. Момчето от х.Предел( мисля че така се казваше) ме попита, няма ли да оставаш тук, отговорих му, че много бих искал, но трябва да стигна до х.Буковец. След няма и час вече беше тъмно. Подсякох Буковия чукар, пътя беше хубав и след още час започнах да виждам светлини от прохода. 

Стигнах на х.Буковец към 10:30 часа. Разменихме няколко приказки с хижаря, беше ми направил

пържени картофки, салата, сирене и кашкавал. Хапнах малко и се отправих да се къпя. Преди това стандартната процедура с зареждане на устройства. Като слязох пак след банята го попитах дали няма малко грес - да си намажа лагерите - извади някаква, показа ми утре как да си направя кафе от машината му и ми позволи да вляза в кухнята, за да си приготвя някаква закуска. Хапнах още малко - не бях много гладен. Отидох в стаята и знаех, че днес ще се наспя.

Нямаше почти никой в хижата. Нали не забравихте за алармата в 3 часа и смяната на устройствата по зарядните..

Ден 4 

Strava - Линк към ден 4

Станах в 5 без 5 без аларма, бързо се отправих надолу, защото исках да свърша много неща преди да тръгна, пуснах си кафе направих си сандвичи на грилчето и докато чакам да се пекат разглобих курбела за да набия малко грес в лагерите - чуваше се страшен шум миналата вечер - сигурен съм, че мечка в близост от 5 км не е имало.

Събрах всичко нагласих раницата, облякох си все още мокрите дрешки и малко преди 6 тръгнах към х.Чумерна.

Изкачването си го знам 1ч. асфалт и камъни. След няколко часа се озовах на Сливенския проход, хапнах бързо и опраших към Котел.През цялото време си мислех за километрите, които ми остават.

В Котел спрях за бързо - кафе, кола, фанта, сладолед и някакви бисквитки и опраших към Върбишки проход - бързо се качих, по-голямата част от изкачването е по асфалт, а след него има доста продължително спускане. Бях решил, че на Върбишки проход ще почина 30 мин. преди ужаса на Риш. Така и направих, в кръчмата на Бабой си поръчах кафе и сладоледена торта - беше много добра, отидох да си пълня бидоните с вода и видях, че по-малкия е изпаднал някак си или съм го забравил на последната чешма. Тъжно - трябваше да нося в раницата си шише.

Качването към Ришки проход е едно от най-ужасните неща, особено след 100км и близо 3 000м денивелация. Всъщност не беше чак толкова ужасно, с напредване на деня сянката беше повече, така че карах почти през цялото време в сянка, имаше малко храсти няколко бутания по доста стръмен терен, но го минах сравнително бързо. След това следва спускане по асфалт и отново изкачване по каменен път към заслона на Хазим (мисля , че така се казваше). Мислех че има там някъде вода, но не видях чешма - почнах да оставам без никаква, но знаеш че там, след спускането на един завой има страшно готина и студена чешма, всъщност се оказа на 30 мин. и не чак толкова близко, но я стигнах напълних вода и се отправих към с. Даскотна. Там бях в 8ч вечерта, последна почивка - по традиция си мия колелото на автомивката там, за да е представително за финала. Хапнах, кола, фанта и кафе разбира се. Взех си още една закуска за финала, защото знаех, че ще съм доста късно там и няма да има нищо. Прегласих колелото за каране през нощта и се отправих посока с. Казичино.

Там пътищата са широки, кара се бързо, няма техника и това , че е тъмно изобщо не е проблем, дори според мен бонус - няма мухи, не е жега и най-вече не виждаш много напред. След 3 часа се добрах до с.Казичино, спрях да хапна за бързо и тръгнах оставаха по-малко то 3 часа до финала. На излизане от селото бяха Христо Минков и баща му, много се зарадвах като ги видях, разменихме няколко думи и тръгнах. Вече ми беше писнало и исках да свърщва. Малко преди асфалта знаех, че има участък, който е силно поразен от местен индивид и е почти невъзможно да  се кара. Е стигнах го, беше около 5км този участък, всъщност през голяма част от него се кара, благодарение на Ком-еминейците минали пеша преди това.

Малко след него на спускане един камък "много бързо дойде" и не го видях, скъсах заден вентил на гума. Казах си - явно и през това ще трябва да мина - часа е 1 през нощта. Свалих си каплата, проверих си за трънчета, сложих вътрешна гума, напомпих и всичко беше въпрос на време да стигна. Бях решил, че дори и пеша ще стигна до този нос. 

Последния час дори и не разбрах как мина и някъде в тъмнината се показа морето. 

В интерес на истината не бях чак толкова изморен, колкото очаквах темпото ми не беше бързо, но и нямаше нужда от по-бързо и за 90 часа стигнах до Емона.

Четирите дени в планината бяха супер, 

но това беше само началото.