24 часа в преследване на един рекорд

 Определено трябва да ви разкажа и за това.

Линк към Страва

Общи приказки

24 ч. МТБ маратон се провежда в полите на Средна гора над с.Мътеница близо до Хисаря.

Трасето е малко над 10 км с положителна денивелация малко под 300 м., а целта - колкото се може повече цели обиколки в рамките на 24 часа след старта. 

Терена е изцяло планински като включва 3 големи изкачвания и едно основно спускане, в което нямаш право на нито една грешка. Бих казал, че по-лесната част беше изкачването.

Но, хайде да продължаваме по план.

План? хм.. 

Още миналата година бях решил да пробвам какво е да караш 24 ч., ума не ми го побира какво се случва с физиката и психиката след толкова каране. Трябваше да се провери.

Миналата година успях да направя 13 обиколки и малко преди 1 ч. през нощта получих остра болка в корема .. след което пробвах да карам така 2 обиколки, но нещата не се подобриха и решението беше единствено да се откажа. За хората, които ме познават, знаят че не се отказвам без бой. 

Идеята за въпросното завършване стоеше в главата ми цяла година. Нямаше как да не пробвам пак. Дори и преди 3 седмици на последния етап на Ком - Емине докато карах през нощта си мислих за маратона.. разбира се казах си - Абсурд.

Все пак си платих таксата седмица преди старта.

Започнах да смятам - 30 обиколки? защо не... Колко пъти да почивам около тях.. колко бързи да са обиколките? 

Общо взето математиката беше 24/30 × 60 .. 48 мин. 

След това дойдоха и някакви болки в гърлото и хрема 7 дни преди старта. Казах си - не се ли оправя до събота сутрин изобщо няма и да стартирам. Петък, ден преди старта бях вече добре. 

Започнах още от сутринта да мисля какво ще си готвя и какво ще ям.  

Моето Киченце ми направи цяла тава макарони на фурна, домашна питка, а аз си направих мляко с грис. Два буркана с лютеница, домашен хляб, 7 гелчета, няколко барчета, електролит, въглехидратна напитка и още някакви дреболии до които и не стигнах.

Събрах всичко нужно като инструменти, втори чифт капли с гуми, фарове, челници, и каквото се сетих.

Вечерта натоварихме всичко, като носихме и палатка, два стола, масичка, легло за Киченцето, хладилна чанта и куп други щуротии.

Бях готов, но дали изобщо знаех къде отивам...

В деня преди старта тръгнахме в 8 натоварени до горе аз, Киченцето и Макс. В 10 и малко бяхме на палатковия лагер - там където и миналата година - далеч от лудницата около старт финала, но и на метри от трасето, за да не губя излишно време при спиране.

Старта беше даден точно в 13:00 като всички колоездачи са на 30 метра от велосипедите си и трябва при старт да изтичат до колелото си и да тръгнат. Така да бъде. Бях си поставил колелото доста напред с идеята да не се бавя още от първата обиколка. 

Винаги на състезание първия час е доста напрегнат, всички са превъзбудени, всички ще печелят състезанието и подобни. За това и темпото, което си задавах беше доста над това, което трябваше да поддържам, ако исках да живея повече от 5-6 часа.

Първите 3 обиколки дори и не разбрах как минаха, въртяхме ги за малко над 35 мин. Темпо присъщо за щафета, а не солова езда 24 ч. 

Дойде и първата спирка, бързо хапнах макарони през това време Киченцето - която ще я наричаме съпорт за по-кратко и професионално. Почна да ме пита какво искаш какво да ти дам? 

Тогава почнахме да се учим кое е електролит и кое въглехидрат, кое и колко се слага :) Напълниха ми бутилката и отпраших. Нови 3 обиколки - отново изобщо и не разбрах как минаха, защото се забавлявах истински - трасето е толкова игриво и бързо, че бях в рая. На втората обиколка вече бях инструктирал съпорта само да ми подаде бидонче с чиста вода, а на третата въглехидратна напитка. 

След това спрях - хапнах хляб с лютеница и сирене, малко фанта и тогава се сетих че в хладилната чанта бях взел лед, за да държи студено. Беше толкова топло на изкачванията, че направо течеше от мен река. Веднага казах на съпорта ми да слага лед винаги в бидоните до вечерта. Това ми помогна много за охлаждането. 

През следващите 3 обиколки вече всичко беше нормално - освен темпото. Карахме вече 6-7 ч. на висок пулс в преследване с конкуренцията ми. Дочувах от други колоездачи докато ги минавах - ама защо карате толкова бързо, няма да издържите ... и подобни. Това беше така, но ако намалих темпото щях да изостана и нещата щяха да са доста тегави през нощта. 

Движих се 2-ри на около 20 мин. назад.

Дойде и новата 3-ка обиколки и вече завъртях 125 км и 12 обиколки. Помислих си, миналата година тук приключих - сега се чувствам много добре - казах си, май ще го бъде. Само че пулса изобщо не мислеше така. Средния за последните 12 обиколки беше 160, което е пълна лудост.

Нови 3 обиколки, но вече темпото се успокои, което ми помогна да вляза в нормални граници. 

Тогава дойде и нощта - вече бях карал на фар и нямах никакви проблеми. Сложих си смело фара, залепих си външната допълнителна батерия на кормилото и бях готов за цяла нощ езда. След още една тройка обиколки, вече дойде време съпорта ми да почива и останах сам. Почнах да въртя по две обиколки и да спирам, за да мога да си набавям достатъчните калории и вода. И тук дойде първия проблем. Фара беше на 50% в 1 ч. през нощта и се оказа, че не може да работи докато се зарежда.. в първия момент си казах край, какво правим сега?

Добре че момчетата около мен бяха си взели фарчета и нямаше да ги ползват, та събрах 3-4 броя някои с почти падащи батерии. Трябваше да пестя светлина докато фара ми се зареди. 

В следващите 4 обиколки си крадях светлина от щафетни състезатели, които на моменти караха доста по-бързо от това което ми се искаше - но трябваше да стискам. Всяко не ползване на моя светлина беше от полза. 

През нощта имах 2 кафета, който ги изпих към 4 ч. сутринта и 6. Малко преди да изгрее слънцето бях вече на 23-24 обиколки. Почнах да смятам отново, сметките вървяха с доста аванс, а междувременно бях станал първи - понеже прекия ми конкурент беше решил да дремне за 40 мин. 

Аванса ми беше крехък нещо около 20 мин. 

Към 9 ч. съпорта ми вече беше станал и можеше да разчитам на малко помощ при спиране - веднага се възползвах да ми направят кафе. Обиколката беше 25. Вече ми беше писнало и си мислех хайде това качване още 3 пъти, хайде тези камъни още 3 пъти и така ... да, бях се отказал от 30 обиколки. Реших, че и 29 са достатъчни, и че нямам шанс за 30. 

Когато завърших 25 обиколка видях че конкурента ми се е забавил доста и вече го водя с цяла обиколка! Казах си супер, лежерно правя още 3 и приключваме. 26 обиколка я направихме заедно като той кара зад мен. Реших да го оставя с минута преднина, за да може всеки да си определя сам темпото си.

27 обиколка я беше направил много бързо и почна да ми топи разликата до 25 мин. Казах си край - ще ме мъчи до последно. Сега... последните 3 обиколки ми прави по 10 мин. и ме минава. 

След поредната спирка - кафе, кола и хапване ми дойде страшна сила от някъде. 28 обиколка я направих сякаш не бях карал - за под 40 мин., след това 29 реших да е още по-бърза .. така и беше. Като финиширах предпоследната обиколка видях че съм му направил цели 6 мин. по - бързо от неговата. Това беше и финала за него - буквално изглеждаше без грам сила. Спрях преди последната обиколка - имах много време 1 час и 40 мин.  Нямаше за къде да бързам вече. Бях дошъл за 30! 

Хапнах и се отправих към финалната обиколка, без да си давам грам зор, говорих си с всеки срещнат, спрях за първи път на пункта в най-горната точка. Спуснах се по-техничните камъни и се отправих към финала. 

На финала ме чакаха със студена бира, а организаторите ме попитаха, няма ли да направиш още една? Имаш 45 мин. - отговора ми беше - Не, не че не мога, оставям отворена вратата за следващия ентусиаст. Аз дойдох за 30 обиколки. 

Ето и малко цифри - за да си представите до колкото е възможно какво съм пропътувал

320 км за 30 обиколки са равни на пътя от Троян до София и обратно.

8300 м положителна и толкова отрицателна денивелация се равнява до последния лагер преди вр. Еверест (8848), разбира се не от 3500-4000 м., от където тръгват всички алпинисти, които покоряват върха, а от морското равнище. И не на последно място същата тази денивелация е преодоляна и надолу по доста стръмни и технични участъци.

За мен лично е едно от най-трудните неща, който съм правил на колело. Дори и Ком-Емине сега ми се стори като песен пред това. 

Поставих рекорд за трасето. 

Ще се радвам да видя следващия колоездач, който ще направи 31 обиколки, а защо не и 32? ;) 

До следващото приключение и не забравяйте да се забавлявате! 

Снимки : Mtb-bg.com и Крива спица